1954 - 1979
на фармацевтичната индустрия в Дупница (тогава гр. Станке Димитров). Производствената база е в т.нар. Галенова фабрика, която тогава открива врата и е разположена на друго място в града. Името на фабриката произлиза от Клавдий Гален (ок.129 – 216 г.), който е придворен лекар на римските императори Марк Аврелий, Комод и Септимий Северот. В самото начало дейността на фабриката се състои в извличане на сиропи, тинктури и екстракти от билки.
заводът със своите 115 служители се специализира и в производството на твърди лекарствени форми. Производството на таблетки стартира с четири таблетни машини, една химическа лаборатория и три машини за производство на витамин С и витамин В1. През следващата година производственият капацитет и броят на служителите се удвояват, като тази тенденция продължава до края на 60-те години.
да започне изграждането на нови производствени мощности, разположени в сегашната територия на завода. Новите съоръжения са открити на 11 април 1971 г., а цялата дейност от Галенова фабрика е преместена и е преименувана на Химико-фармацевтичен завод (ХФЗ). През 1973 година е създадена База за развитие и внедряване с цел ускорено внедряване на научно-техническите постижения и подобряване на технико-икономическите характеристики на съществуващите вече технологии.
синтез и галеника с 20 служители (химици, фармацевти, лаборанти). През следващите години производствената дейност продължава да нараства и Химико-фармацевтичният завод се превръща в голям обект с особена стойност за държавата основно в частта - износ. Пазарът на продукция от ХФЗ се разширява постоянно и това налага разкриване на нови мощности, което предопределя в периода 1975 - 1979 г. строителството и въвеждане в експлоатация на „Таблетен 1“, „Опитна база“, Склад за суровини и готова продукция. Изградени са подстанции, вътрешна междуцехова инфраструктура, съоръжение (цех) „Универсален 1“ (за производство на Алмагел, Цинаризин), закупени и въведени в експлоатация са нови машини и съоръжения.
1980 - 1987
а продължава и в периода 1980 – 1985 г., развивайки се в три основни направления – синтез на субстанции, производство на готови форми и бързооборотни потребителски продукти като шампоани, пасти за зъби и др. През 1983 г. две съоръжения са въведени в експлоатация - „Гел субстанция” и „Органична субстанция”.
12 технологии за синтез на субстанции, 49 нови и подобрени технологии за готови лекарствени форми (ГЛФ) и 10 технологии за производство на изделия – кремове и шампоани. От внедрените разработки е реализиран икономически ефект в размер на 3 044 000 лева. Един от най-популярните тогава шампоани „Рила“ е внедрен през 1982 година, аспирин „Байер“ през 1983 год, „Спазмалгон“ (таблетки) през 1984 година, „Бромхексин“ (субстанция) през 1985 год. Чрез новите технологии е постигнато 23% степен на обновление на продукцията, насочена както към българския пазар, така и към международния – 78% от нея е за износ.
„Бьорингер“, „Хофман ла Рош“ и др., а всички останали са собствено производство. През 1985 година започва да работи асоциирана лаборатория за синтез на лекарствени субстанции за хуманната и ветеринарна медицина съвместно с Българска академия на науките. Много важен момент от развитието на завода е датата – 23 април 1984 година, когато с постановление на Министерски съвет от 1 януари следващата година е образуван Институт за синтетични и ветеринарни субстанции и лекарствени форми. Дейността му е свързан с решаването на ред въпроси, сред които организация и планиране, кадрово осигуряване и материално-техническа база. В периодa до 1987 година, към Института работят 120 човека, разпределени в: 5 лаборатории – получаване на лекарствени средства, 2 лаборатории – ГЛФ, 4 лаборатории - анализ, стандартизация, регистрация, 1 лаборатория-медико-биологично направление и експериментално хале.
1988 – 2014
След 1989 г. в производствената площадка на фармацевтичния завод в Дупница (с името „Фармация“ АД) работят две съоръжения за таблети и пет химически цеха, а продукцията се изнася в тридесет страни в Европа, Азия и Африка.През 1996 година, заводът приключва годината с продукция за над 6 млрд. лева, а износът е в размер на 35.5% от общото количество на реализираната продукция.
В периода 1997-1999 година, "Фapмaция" AД е основен участник нa бългapcĸия фapмaцeвтичeн пaзap. През 1997 година е c пaзapeн дял oĸoлo 15%, а само година по-късно вече с 20%, заради постигнатото високо качество на произвежданата продукция. През 1997 година 5 нoви фapмaцeвтични пpoдyĸтa - Vеrараmіl, Іѕоdіnіt, Drоѕunаl, Віfоnаzоl и Flаmаdоl ca били въвeдeни в peдoвнo пpoизвoдcтвo в зaвoдa. На 1 септември 1998 година, заводът за първи път се представя самостоятелно на външния пазар при участието си в международното изложение в Санкт Петербург, представяйки 32 регистрирани медикаменти.
ООД и заводът в преименуван на „Балканфарма-Дупница“ АД. В момента на приватизация, заводът произвежда нaд 150 продукти - гoтoви твъpди и тeчни дoзиpaни фopми, 15 aĸтивни фapмaцeвтични cyбcтaнции, пacти зa зъби, шaмпoaни, вeтepинapнoмeдицинcĸи пpeпapaти. Оcнoвнaтa дeйнocт e ĸoнцeнтpиpaнa в пpoизвoдcтвoтo нa твъpди лeĸapcтвeни фopми, които представляват нaд 80% oт oбщaтa пpoдyĸция - тaблeтĸи, oбвити тaблeтĸи, eфepвecцeнтни тaблeтĸи и ĸaпcyли. През същата година, Българската търговско-промишлена палата поставя завода в Дупница на първо място сред 100-те водещи компании по приходи от продажби и висока производствена ефективност. През 2002 г. „Балканфарма“ се слива с исландската компания Delta, а през 2004 г. новото дружество е преименувано на Актавис.
В периодът 2004-2008 г. заводът е изцяло реновиран. Изградени са нов Склад за суровини и готова продукция и централната логистична база. „Таблетен 2“ е напълно реконструиран и всички производствени сгради са обединени в производствен комплекс върху 30 000 m² производствена и техническа площ. Сграда „Качество“ е реконструирана и създаден независим R&D (разработка и развитие) отдел с експериментална работилница и лаборатории.
на основните производствени мощности и това поставя началото на период на устойчив растеж и развитие. Заводът работи с последно поколение високопроизводителни машини и оборудване; разширява значително продуктовото си портфолио; нараства производствения капацитет. Въвеждат се нови технологии за производство на твърди лекарствени форми - производство на пелети в капсули и таблетки; въведени са технологии за онлайн проследяване на критичните етапи в производствения процес; създават се уникални за България лаборатории с най-съвременна аналитична и контрол на качеството апаратура. Заводът въвежда усъвършенстване на технологичните схеми на производство, водещо до намаляване на използването на органични разтворители и опазване на околната среда.
Заводът обръща особено внимание на развитието на служителите чрез множество обучителни курсове и програми за повишаване на техническите и професионални знания и компетенции. Пред служителите са много нови възможности за нови знания и кариерно развитие.
В периода 2005 - 2014 година заводът работи под бранда Актавис, а инвестициите в съоръжения, машини и оборудване, технологии и хора достигат 160 милиона евро.Заводът е важна част от корпоративната производствена система на Актавис, а след 2014 г. продуктите на завода навлизат и на пазарите в Западна Европа, Северна Америка като САЩ и Канада, както и Бразилия, Австралия и Нова Зеландия и др. Заводът в Дупница е първия фармацевтичен завод у нас, сертифициран от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA), която има най-строгите изисквания за фармацевтичното производство.
2014 – днес
придобива Актавис, а заводът в Дупница остава важна част от цялостната производствена мрежа на Тева. Променя своя бранд на Тева.
Важността на завода се доказва от факта, че през юни 2021 година Тева стартира стратегическа инвестиция от 42 милиона долара за изграждане на нова производствена мощност за лекарства, което предстои да бъде открито скоро. Новото съоръжение ще бъде допълнение към съществуващата площадка на компанията, значително увеличавайки производствения капацитет и създавайки много нови работни места и възможности за професионална реализация и развитие. Проектът спечели най-голямата и престижна награда „Инвеститор на годината 2021 в конкурса „Инвеститор на годината“, организиран от Българската агенция за инвестиции.
Заводът днес продължава да бъде важна част от цялостната производствена мрежа на Тева, произвеждайки продукти за над 70 държави в света. В България, „Балканфарма Дупница“ е най-големият работодател във фармацевтичното производство у нас с повече от 900 служители. Важно за България, региона и град Дупница е, че такъв голям завод дава възможност за сигурна, дългосрочна работа в международна компания.
Да бъдеш най-големия работодател в своята индустрия означава да бъдеш отговорен и към здравето, благополучието, развитието на своите служители и общността, в която работиш. През 2020 г. Балканфарма Дупница отстрани близо 1900 тона нерегламентирани фармацевтични отпадъци под автомагистрала „Струма“, оставени от бивш изпълнител на дейности по извозване и съхранение на отпадъци. Отпадъци, които застрашаваха здравето на жителите в региона и безопасността на автомагистрала „Струма“. От 2018 г. заводът е партньор на Гимназията по хранително-вкусови и химични технологии (ПГХВХТ) и Професионална гимназия „Акад.С.П.Корольов“ в Дупница чрез дуално обучение. В рамките на това партньорство заводът осигурява всяка година практически занятия на учениците от последните два курса, както и заплащане за периода, в който младите хора натрупват знания. Нещо повече- заводът им предоставя възможност за стартиране на работа веднага след завършване.
днес е символ на дългогодишна история, традиции в българското фармацевтично производство и изключителен професионализъм на своите служители. Тева оценява това богато наследство и реализира нови дългосрочни инвестиции и модернизация, които правят завода стабилен и надежден работодател.
Честит 70-годишен юбилей на „Балканфарма Дупница“!