От Франция до Дупница: Пътуването на един стажант, за да се учи от най-добрите в бранша

Амбициозната Лусил споделя вдъхновяващия си опит за избора на Тева, чувството на подкрепа от сърдечни колеги и да поема предизвикателства, за да спечели доверие и отговорност

Лусил Томас e на 22 години от Франция. Отраснала е в градчето Орсей, което е едно от предградията на Париж. В момента учи магистърска степен по инженерство, специализирана във фармацевтичната, козметичната и агрохранителната индустрия, в Университета на Орлеан в родината й.

От началото на месец септември 2024 година, тя е част от екипа на Тева в Дупница като стажант.

• Лусил, как ни намери и как се спря на Дупница?
• Като част от учебната ни програма сме задължени да проведем стаж в чужбина. Така че това беше първата причина, поради която трябваше да предприема действие в тази посока. Още преди да започна своето търсене, бях сигурна, че искам да работя във фармацевтична компания. За Тева бях чувала много добри отзиви от студенти, които са били на стаж в завода на компанията в Малта, а и знаех за значителното присъствие на Тева в света. Човек се учи от най-големите в бранша, ако иска да успее. Започнах своето проучване в интернет основно и… попаднах на завода в Дупница. Видя ми се много вълнуваща възможност за мен, като прецених всички обстоятелства, най-вече за целта ми – да овладея максимално много от стажа. След няколко интервюта, бях приета и започнах своето приключение на 2-и септември миналата година. Ето ме вече 5 месеца тук.
• Каква беше реакцията на твоето семейство и приятели, когато им поднесе новината за твоя стаж в Тева?
• Няма да крия, че когато споделих със семейството си, те бяха силно изненадани и ги разбирам напълно. Не знаеха нищо за България, а от там идваше голямата им изненада. Приятелите ми, обаче, бяха развълнувани. Още когато обявих, че всичко е приключило успешно и съм одобрена за стаж в Дупница, бяха категорични, че ще ме посетят на всяка цена. Моите преподаватели и ментори от университета също бяха силно впечатлени от избора ми. Обикновено студентите избират държави като Белгия и Германия, а България им се струваше като едно по-необикновено предизвикателство. Със сигурност ще бъда обект на интерес като се върна и споделя своите впечатления.
• Каква беше първата ти мисъл, когато прекрачи прага на завода?
• Първата мисъл, която изскочи в съзнанието ми бе: „Леле, със сигурност ще се загубя тук“. За мой късмет това не се случи.

• Как се разбираш с колегите си на работното място и получаваш ли нужното съдействие и подкрепа от тях?
• Всички са много мили с мен. Винаги се стараят да ми помагат, подкрепят ме и отговарят на въпросите ми бързо и търпеливо, когато имам затруднения. В същото време искам да ми се възлагат много повече задачи, защото аз съм динамичен и инициативен човек. Това е предизвикателство за мен, за да заслужа още по-голямо доверие и по-отговорни задачи.
• Какво би казала за България? Разкажи ни за хората през твоите очи. Допада ли ти българската кухня!
• Признавам си, че бях малко нервна и несигурна в началото. Но се оказа, че няма от какво. Българите сте много харизматични и всеки се отличава със собствения си характер – неподправен и истински. В същото време сте много мили и търпеливи хора. Особено колегите ми, които проявяват цялото търпение на света, дори и когато българският ми е ужасен.

България се различава много от Франция, въпреки че и двете държави са в ЕС. Най-значителна разлика виждам в архитектурата на градовете.

От вкуса на българската кухня, няма как да се оплача. Напротив. Много бързо успях да свикна с вкусната храна, всеки ден се храня в стола на завода. Готвя си и сама, разбира се, но предпочитам стола. Любимото ми ядене са кебапчетата. Страхотни са. Много ми напомнят на френските наденички, които обожавам.

• Това не е първи твой стаж извън Франция, била си и в Швеция? Как би сравнила двете държави и колеги?
• Била съм на няколко стажа. Конкретно за Швеция- хората там са приятелски настроени, приобщават те, но все пак са дистанцирани и резервирани, докато в България всички са много приветливи и гостоприемни, даже понякога и любопитни. Климатът тук ми допада - слънчева и топла есен, със студена, но приятна зима. В Швеция също ми допадаше - снежна и студена пролет, с безкрайни летни дни, а магията там е през месец юни. Сравнявайки двете компании, безспорно има огромна разлика. В завода в Дупница, макар да е много голям, се усеща една сплотеност - като семейство. Всички хора са много общителни. В Швеция беше по-формална структурата, и признавам – рядко общувах с хора извън моя екип. Забелязвам разлики и в стила на работа. Докато в Швеция се залага повече на индивидуалността, доверието и самоуправлението, то тук на преден план е сътрудничеството и комуникацията. Иначе и в двете държави първия език не е английски, но всички се стараят да го използват, когато съм там, за да не се чувствам изолирана.
• Какво би променила в завода веднага?
• Максимално бързо бих премахнала хартията. Това ще бъде от полза за природата, също така и по-лесно би се работило, ако всичко бъде достъпно в модерна система. Второто, което бих направила, отново в защита на природата, е да разреша хората да си носят чашите за постоянна употреба за кафе или чай. Това би се спестило количество отпадък.
• Кои са най-трудните предизвикателства, в това да живееш в чужда страна?
• Разбира се на първо място е езикът, защото дори и да знам английски, а уча и български, не е толкова просто да се разбираме. Съвсем друго нещо е да свикнеш с културата – как работиш, как говориш, как се храниш… Начинът на живот във всяка страна е различен и трябва да се адаптираш, трудността е свързана именно с този процес.
• Как прекарваш свободното си време?
• Обожавам да спортувам. Тичам редовно навън, което се оказа идеален начин да разглеждам града и природата. Както вече споделих, изучавам български език постоянно. Ходих до София и Пловдив, посетих и емблематичния Рилски манастир. Но любимият ми поход беше до Седемте рилски езера. Там видях гледки, които ще помня цял живот. Там дъхът ти просто спира.

• Какво ще разкажеш, когато се върнеш във Франция?
• Това изживяване наистина остави следа в моето съзнание. Напълно промени моето виждане на света и ми помогна да видя силните и слабите страни на обществото в моята родина.
• Какво е посланието към колегите ти?
• Благодаря ви много за вашата доброта и търпение!