Заводът на Тева в Дупница за мен е успешно реализиран професионален път.

Планината избистря съзнанието ми. Оглеждам се за 5-хилядници, както и…базов лагер под Еверест, признава старши химикът от завода в Дупница

Ирена Габровска е старши химик в Дирекция Качество, Лаборатории изпитване на продукти и стабилност. Завършила е „Органични химични технологии“ в ХТМУ. От месец октомври 2013 година е част от екипа на Тева в Дупница. Преди това има два стажа в завода, като вторият е докато изготвя дипломната си работа.

- Повече от 10 години сте вече в завода на Тева в Дупница. С какво бяхте привлечена и помните ли какви бяха първите ви впечатления?

- Изключително полезни ми бяха двата стажа в завода. Имах възможност за натрупване на опит и полезни работни навици. Едно е да го четеш, да го виждаш на снимки в учебника, да го знаеш на теория, а съвсем друго е, когато опреш до практиката. Именно това ми помогна в стажа основно, защото придобих реална представа за различни работни процеси. Развих аналитично мислене и получих отговори на много въпроси. Привлечена бях от реалната работна среда, която ми се предостави, възможността за реализация след успешен стаж.

- Като човек, започнал от стажант и за 10 години достигнал до ниво старши химик, какви съвети бихте дала на тези момичета и момчета, които в момента са в завода да трупат опит?

- Не трябва да се отказват при трудност. Кое начало не е трудно и няма предизвикателства?! Реалната работна среда е най-голямото училище, особено за младите хора, които са към края на образованието си. Всичко се преодолява и има решение. Всяко начало е различно, ново е за всеки. Не трябва да се притесняват, че бавно или бързо научават информация. Затова сме всички различни хора и в това ни е чара. Ние не сме еднакви. Да си припомнят първия ден в училище или университета. Ако днес си имал лош ден, утре няма да е. Имат ли желание да се развиват, придобиват опит в тази сфера. И да не се отказват. Става ми тъжно, когато след 2 или 3 дни, чуя млад човек да се откаже с думите: „Много ми е трудно, не е за мен“. И аз, а предполагам и всеки, който е започвал по-специфична работа си е задавал въпроса: „Ще се справя ли?“ А химията е наука с различни направления и всеки опит би им бил полезен, дори в голяма степен и в живот



- През тези години как лично видяхте развитието на завода?

- Заводът ежедневно се развива и това е правилният начин. Повече производствени мощности, нови оборудвания, системи, за да бъде глобален лидер на пазара и не само. Подобряват се постоянно здравословните и безопасни условия на труд.

- Какви са предизвикателствата, с които се сблъскахте в началото на професионалния си път в завода? Вашият съвет към всички нови служители?

- Трудностите са не само в работата, но и в живота. Не бива да ги плашат, да ги демотивират или карат да се отказват. Напротив! Намира се решение след разговори, няма неразрешими проблеми. В началото питаш, търсиш съдействие у колегите с опит, не трябва да се притесняваш да трупаш практически знания, дори с риск да досаждаш с въпроси на колеги някой път… Това са част от трудностите, с които се сблъскват младите хора в началото на професионалния си живот. Аз също съм миналата по този път и са ми минавали въпроси през главата: „Не съм ли много досадна?“, „Колегите сигурно ще си помислят, че нищо не съм научила“… Това вероятно потиска и не дава възможност на млад човек да разгърне с по-бързи темпове потенциала си. За моя радост, още със започването си в завода тук, бях сред колеги, които веднага не само ме приеха като част от тях, но и издържаха на „досадните ми въпроси“. Убедена съм, че при нас няма колега, който да откаже помощ на някой стажант или новодошъл колега, защото всички сме минали по този път. Важно е желанието за развитие, научаване на полезна информация и трупане на житейски опит, защото много често извън работата се сблъскваме със същите трудности. Сигурно ще е от помощ при разрешаване на някоя дилема.

- Как оценявате условията в завода и какво би могло да се подобри?

- Условията в завода са добри за една успешна кариера в устойчива организация с високи стандарти за здравословна и безопасна работна среда, модерна високотехнологична апаратура. Подобренията са необходими по всички свързани системи, защото неизбежно това е бъдещето.

- Може ли да се каже, че работата Ви е интересна и какво Ви мотивира?

- Работата ми е интересна, динамична, ежедневно изпълнена с предизвикателства. Няма как да е друго с това богато портфолио. Продуктите са различни, извършват се различни изпитвания, клиентите също са с различни искания. Мотивира ме това, че е един успешно реализиран професионален път и още много обогатяване със знания и успехи.

- Как описвате и представяте работата си, когато говорите с Ваши нови приятели, например? 

- Предизвикателна, динамична и отговорна.

- Когато срещнете трудност в работата си - как разрешавате възникналата ситуация?

- Трудностите се преодоляват с допълнителна информация, разговори с колеги, мениджър... Споделяме идеи, обменяме опит. Всеки се е сблъсквал в процеса на работа с някаква трудност, и когато възникне при някой друг – получаваш конкретна идея, как евентуално би могло да се случи. Затова в една сфера е много важна комуникацията в екипа на всички нива.

- Безспорно, за ползотворната работа влияе климатът в един екип. Има ли го на Вашето работно място и в завода като цяло?

- Както казах, много важна е комуникацията. Ежедневните срещи преди започване на работа, след приключване на работната смяна - са много ползотворни. Всеки ден аналитиците сме с индивидуален план. За екип в завода имам пример. Преди месец участвах в LEGION RUN - състезание за сплотяване на колектива, екипа, отбора. От Дупница бяхме 5 човека от различни звена, като с някои дори не се познавахме. Все пак над 800 сме работещите в завода. Екипът го създадохме на място. Всички завършихме успешно – и то не всеки сам, а си помагахме. Екипът се създава от хората, а заводът създава условията. Разбира се, това е двустранен процес.

- Ако трябва да опишете завода с три думи, кои биха били те?

- Завод с история, лидер, част от глобална корпорация.

- А работното място?

- Динамика, предизвикателство, отговорност.

- В свободното време обичате да сте в планината. Какво Ви дава тя и с какво Ви спечели?

- Планината..... тя е друг свят. Там е моето място и съм там през всички сезони, макар зимата да е любимата ми. Смятам, че човек трябва да има освен работа и други занимания – да има свое хоби, да спортува. Дава ми свобода, сякаш избистря съзнанието ми, дисциплинира ме, учи ме на отговорност. Хората, които срещам в планината са по-щастливи, усмихнати, оставили проблемите долу в града. В планината се познават малките човеци с големите постъпки. Не е трудно да ги разпознаеш. Харесва ми да се срещам с различни хора, при това много различни, но всъщност планината ни събира. Иначе нямам любимо място в планините, всеки път е различно. Мястото, където исках да отида много преди години беше Кончето в Пирин. Сега се оглеждам за 5-хилядници. Имам и една трайна мечта-базов лагер на Еверест. Ще бъде, вярвам, но всяко нещо си чака реда.

- И накрая: Какво е за Вас Тева?

- Успешно реализиран професионален път.