Приемайте проблемите като предизвикателство пред себе си

Теодора Петрова е родена в Дупница. Завършва средното си образование в Гимназия „Христо Ботев“, след което продължава обучението си в ЮЗУ-Благоевград, специалност „туризъм“. През 2000-ата година започва работа в завода в Дупница като асистент на тогавашния изпълнителен директор Симеон Георгиев. Година по-късно е вече част от „Продажби и експедиции“. В момента е старши специалист „Логистика“ в отдел Обслужване на клиенти.

Със завода са свързани цели поколения, както и в момента. Какво бе чувството да започнеш работа там, където са и родителите ти?

До голяма степен те повлияха на решението ми да започна работа тук.  Съветите, които съм получила от тях, техните препоръки, както и възможностите, които има в завода – ме убедиха да стана част от него. Мога да кажа, че не съжалявам в нито един миг, че последвах съвета им. Баща ми - Симеон Петров, бе изключителен професионалист – главен технолог на Т1. Изключително уважаван и в момента. Майка ми  - Елена Малчева, бе началник в отдел „Планиране“. И това, че заемаха такива позиции и бяха толкова уважавани – задължаваше мен и очакванията, на които трябваше да отговоря.

Как ти преминава сега един работен ден?

Интересно, динамично и напрегнато. Работата ми изисква организираност, добра комуникация и координация, както с колегите, така и с екипи от външни организации. Работа, в която дейностите са свързани и с Агенция Митници и Министерство на Здравеопазването-ИАЛ.

Отделът ни се състои от пет човека, като отговорностите са разпределени по пазари, на ниво клиент. Най-общо казано, ние изготвяме търговските документи за експедираните продукти. Като това се отнася не само за комерсиалните партиди лекарствени продукти, но и за експериментални, валидационни партиди, мостри за лабораторни цели, за стабилност, за регистрация. В зависимост от типа сделки, когато Тева организира транспорта, се използват услугите на Глобален логистичен провайдър и одобрени превозвачи, като в системата може да се проследи всяка експедирана поръчка по клиент и камион.

Работният ми ден  започва с проверка на срещите и приоритизиране на задачите. И въпреки, че се следва график на експедициите и имам поглед няколко дни напред, много често има изненади-промяна на полет, или дата на отплаване, смяна на камион, или изниква нещо супер спешно за изпращане. И удовлетворението идва, когато успееш, прилагайки натрупаните знания и опит, да преодолееш предизвикателствата на деня.

Какво ти харесва в работата в завода?

Няма как да не отбележа грижата за служителите, възможността за обратна връзка, за надграждане и обогатяване на личните умения и знания. Давам веднага пример само с изминалата година. Тева организира много полезни уебинари, с възможности за задаване на въпроси и дискусии, като: We care about your wellbeing, Unleasing the power of your health, сънят на фокус, Let’s get financial fit, Go green Webbinar, Women Leaders in TGO. С нетърпение очаквам тези, които ще се организират и през настоящата година, защото те наистина са възможност за израстване не само в личностен план, но и в изграждане на ползотворни отношения с хората.

Харесва ми, че работя със страхотни професионалисти. Това са хора, от които съм се учила, а се уча и сега. Екипът ми е страхотен, от изключително млади и амбициозни хора. В момента съм най-старшата сред тях. А самата аз имам късмета за пряк ръководител да имам разбран човек в лицето на Весела Георгиева. Не казвам колега, а казвам човек, защото ако си такъв, то тогава си и перфектния ръководител и колега.

Пример за мен е  Светла Борисова-Мениджър Складова база. Tова е човекът, от който съм научила най-много, и е човекът, който ми показа какво означава да обичаш работата си.

А какво ти допада на работното място?

Високото ниво, колегите, страхотния колектив и възможностите за реализация и развитие. Смея да твърдя, че във всеки един момент, ако някой има нужда от съдействие и помощ, винаги може да разчита на колега за това. В такава атмосфера се работи лесно.

Колегите ти те определят като много положителна личност. Успяваш ли да предадеш това на колегите си от екипа?

Мисля, че съм успяла. Нескромно ще прозвучи, но отчитам своя принос в подобряването на работната среда. Радвам се, че го отчитат и колегите. Това води до по-ефективна работа, към по-справедливо разпределение на задачите и отговорностите в екипа. А по този начин се избягва напрежението. Старая се да съм отзивчива към всички, помагам и мисля, че успявам да сплотявам колектива. Спокоен човек съм и проявявам разбиране към всички. Това са оценки на моите момичета от екипа и няма как да не съм очарована от това.

Какво би посъветвала тези, които тепърва ще кандидатстват за работа в завода?

Като част от глобалната логистика ние участваме в проекти за подобряване на работния процес. А в днешно време да си в крак с тенденциите е изключително важно. Затова на младите хора мога да кажа, че ако искат да работят при най-добрите, тук могат да намерят изключителна компетентност. Ако имат желание за знания, развитие и кариера - мястото е именно при нас. В началото на всички им изглежда много трудно, но всичко се научава с времето и под преките наблюдения на менторите.

Заводът се разширява с нови мощности и нови работни места. Какво място според теб заема той в живота на Дупница и региона?

Първо, е неоспоримото удобство да си на 10 минути от вкъщи. Придобивките, които имаме, привилегиите, а и няма какво да крием – най-добре платената в региона компания.

За известен период от време правиш промяна в живота си, като напусна, но сега отново си в завода. Каква бе причината?

През 2021 година напуснах и декември 2023 година се върнах. Имах нужда от промяна, наблегнах повече на изкуството. Този период съвпадна и с Ковид. Но, когато си свикнал с динамиката, на моменти дори и с напрежението, когато си добър в това, което правиш, то те тегли. И така се върнах.

В свободното си време рисуваш, като си участвала на множество изложби. Как разбра, че имаш такава дарба?

Рисувах от малка, но прекъснах, защото животът ми така се завъртя. И в един момент отново се появява желанието да твориш. Преди 8 години една колежка ме заведе на рисуване с пръсти в Благоевград при Марияна Ставрева. Това беше моментът. От тогава не съм спряла да рисувам, обособила съм си ателие у дома. Вечер, в уикендите, а някой път и в 3-4 часа сутрин - ставам и рисувам. Насърчиха ме хора, които разбират от изкуството, срещнах се и с професионалисти в сферата. Така започнах със самостоятелни изложби в Дупница. Участвах в общи изложби в Благоевград, София, Северна Македония... Мои картини има и в учебния център в завода.

Имаш бяло платно и четка пред себе си. Как „идва“ музата и какво ще се появи на платното?

Има случаи, в които с това се събуждаш. Има моменти, и в които нищо не можеш да направиш. Това не е нещо манифактурно. Трябва да има вътрешното усещане, за да се случват нещата. Черпя енергия от живота, за да рисувам. Той е достатъчно интересен и любопитен. В рисуването намирам онази свобода, от която всеки има нужда. Няма правила, няма закони – чувствам се сама със себе си.

Рисуването или работата?

И двете. Балансирам успешно.

Какво ще кажеш на колегите си в завода?

Ще се възползвам от възможността да благодаря публично на колегите, от които се уча всеки ден, и които приемам като второто си семейство. За всички тези години съм изградила страхотни приятелства, които са оцелели във времето. Нека работата на всички ни в Тева да бъде ползотворна, с положителна нагласа, в приятелски отношения и атмосфера. Приемайте проблемите като предизвикателство пред себе си, и няма какво да ни се опре.