В Тева оценяват хората по знанията и уменията и им дават възможност за развитие

Пловдивчанин по произход, софтуерен магьосник по призвание! Райко Чалков е завършил „Информатика“ в Софийския университет и вече над 10 години опитомява SAP системите като Старши Мениджър SAP PI в Тева.

Обича технологиите, но още повече обича, когато те работят така, както трябва. А когато не мисли за тях се отдава на любимите си хобита. 

Вече 14 години си част от Тева. Помниш ли първия си ден и мислите, които ти минаваха тогава?

Едва ли има човек, който да не помни подобно преживяване, когато започва в компания. Имаше притеснение у мен, и то сериозно. Все пак започвах нова работа, в голяма международна компания и неизвестните бяха много. Очаквах, че ще имам известен период за адаптация и това ме успокояваше, защото притежавах необходимите знания и умения. Да, ама не. Буквално с постъпването си, попаднах във „вихъра“ на SAP проекта. На втория ден ми звънна прекият ръководител от Швейцария и каза: „Райко, след 3 дни летиш командировка за Дания“. В кръга на шегата, аз още не знаех как да си стигна до работното място, а вече ме пращаха командировка. Като чух „заминаваш“ и изтръпнах. Впоследствие разбрах, че са преценили знанията ми и не са се притеснявали да ми се доверят толкова рано. Беше напрегнато, защото буквално бях хвърлен в дълбокото, но не съжалявам нито за миг. Факт е, че в Тева оценяват хората по знанията и уменията и им дават възможност за развитие.

Каква бе причината да напуснеш родния си Пловдив и да продължиш в София?

Основната причина беше образованието ми. Станах студент в Софийския университет, после си намерих работа. Естественият път бе да остана в столицата. Често отскачам до Пловдив, защото това е градът на сърцето ми и ще си остане такъв.

С какви предизвикателства най-често се сблъскваш в ежедневието си?

Работата ми е много динамична, работя основно по SAP Enterprise проекта. Предизвикателствата са ежедневни. С екипа ми разработваме интеграционни интерфейси със SAP. Ежедневно решаваме технически проблеми, някои от които доста сложни, изискващи експертиза, логическо мислене, организационни умения. Но и всяко преодоляно предизвикателство води до удовлетворение и нов опит.

Как се справяте с предизвикателствата в твоя екип, особено когато с колегите сте на различно мнение? Как взимате решенията?

Екипът, който ръководя е глобален и с колегите сме базирани в 3 различни държави - България, Индия и Хърватска. За да работим добре, поддържаме много тясна комуникация. По време на ежеседмичните ни он-лайн срещи дискутираме ключовите ни проекти и планираме работата си. Винаги има обсъждания, защото в дискусията и обмяната на идеи се ражда най-доброто. С колегите обсъждаме различни решения или варианти. Има случаи, аз да предложа решение и в последствие да се окаже, че то не е най-доброто, но нали затова са дискусиите. Това е и едно от нещата, които харесвам в Тева - работи се по строго установени правила, но там, където може да бъде полезен един човек или екип – получава шанс за изява.

Сподели, че екипът ти е международен. Как се справяш?

Колегите от моя екип са предимно от Индия, която е много интересна страна с богата история и култура различна от нашата. Но и там, както навсякъде по света е изключително важен подборът – технически умения, комуникационни умения, отношение към работния процес. След това има огромно значение изграждането на култура на доверие и взаимопомощ в екипа. Аз имам в екипа си невероятни професионалисти, с които е удоволствие да работим заедно. Когато човек е подготвен и знае какво прави се работи с лекота и предизвикателствата се преодоляват по-лесно.

Какво е да работиш в такава глобална компания като Тева?

На първо място бих казал интересно и много динамично. Работим по проекти с много голям мащаб. Това води до технически предизвикателства, защото все пак си част от международен екип от различни краища на света. Бих казал, че всеки работен ден е различен от предния.

Какво е за теб Тева, и с кои три думи би я обрисувал?

За мен Тева е компания, която ми дава възможност да разгърна потенциала си и да допринеса поне малко за здравеопазването. В три думи, Тева е: предизвикателство, динамика и екипност.

В свободното си време практикуваш йога. Какво ти дава тя и как осъзна, че това е твоето хоби?

С йога се занимавам от тийнейджърските си години. Правил съм известни паузи, но като цяло те са били кратки и отново се отдавам на нея. Йогийските дихателни упражнения ми дават възможност да релаксирам и енергия да се справям с предизвикателствата в работата и живота. Човек трябва да се потопи в магията на йогата, за да разбере нейната същност и ползи. А те са много.

Обичаш фотографията. Участвал ли си в конкурси и как се запали по нея?

Да, занимавам се любителски с фотография на диви животни. Обичам да съм сред природата, да усещам нейната сила, както и да направя най-хубавия кадър. Реално се запалих по фотографията преди около 10 години. Тогава започнах активно да ходя по планините. Като ходиш, се натъкваш на страхотни гледки, защото планините в България са красота, хармония и величие, събрани в едно. В началото снимах с едно фотоапаратче - тип сапунерка. Ходя, дивя се, наслаждавам се, щракам с апаратчето и снимката … няма нищо общо с реалността. Така през 2015 година, помня, че се връщах от пореден уикенд в Пирин и бях толкова вдъхновен, че отидох направо в специализиран магазин за фотографска техника, защото много исках да запечатвам великолепието на нашата природа. Започнах да правя нощни снимки, да заснемам пейзажи, обаче изскачаха и диви животни. Страхотно е чувството да се потопиш в погледа на вълка, лисицата или мечката. Един единствен кадър може да запечата и пресъздаде толкова много емоция, колкото 10-минутно видео не би могло. Преди 2 години спечелих национален фотографски конкурс със снимка на вълк, направена край гр. Маджарово. Имам и други по-малки награди, но тази е най-значимата. Направих и изложба в центъра на Пловдив с най-добрите си снимки. И така от само себе си се роди любовта към фотографията.

Как решаваш къде и какво ще дебнеш, за да снимаш и как улови вълка?

Първо решавам какво ще снимам. Извън случайността, срещите с диви животни са възможни по два начина – или целенасочено да ги търсиш в ловни стопанства и резервати или другия вариант - фотографски укрития. Кадърът с вълка е именно от фотографско укритие край Маджарово, което е предимно за грабливи птици – скален орел, и три вида лешояди. Но понякога, макар и рядко се оказа, че идвал и вълк. И който го е снимал, няма как да не се похвали. Като чух, че е станал редовен и аз се изстрелях натам. Заредих се с храна, книга и … 7 дни го чаках. Но пък си заслужаваше! Голяма емоция бе като се изправи с целеустремен поглед на няколко метра от мен ... Много ги ловуват в последните години и са наплашени, затова и среща с вълк е много рядко събитие. А на мен ми се отдаде възможността да ми позира само на няколко метра!

А имало ли е момент, когато снимайки диво животно си се уплашил?

Да се уплаша - не, но имах случай миналата година, когато бях сериозно притеснен. В началото на лятото бях в близост до Караджов камък в Западните Родопи, като бях отишъл с идеята да снимам диви кози в скалите. Именно май-юни се раждат малките козлета и са страхотни. По изгрев излязох да чакам и вместо кози - 2 мечки мъжка и женска. В продължение на 2 часа се катериха, вдигаха камъни, позираха и постепенно се приближаваха към мен, но бяха сравнително далеч. Прецених, че е достатъчно и трябва да се оттегля. Как се случи така и не разбрах, но след няколко минути, чух стъпки и… на 10-12 метра от мен, зад един храст се появиха двете мечки. Не ми обърнаха внимание веднага. Успях да ги снимам отново, и после бавно се оттеглих за най-сигурно. Ще го помня този момент.

Фотография, йога, компютърен специалист… Трите са различни като орел, рак и щука. Какво общо намираш между тях?

(Смее се) Ключът е, точно в това, че нямат нищо общо. Важно е разнообразието, както и човек да може да „изключи“ и да се съсредоточи върху нещо различно.

Какво е посланието ти към колегите?

Да не спират да мечтаят. Мечтите и постигането им движат света напред.