От студент до директор: Вдъхновяващата история на Борис Христов

Борис Христов е вече 25 години част от завода на Тева в Дупница. Завършва средното си образование в ПХ „Христо Ботев“ в града, след което продължава в ХТМУ-София, където завършва специалност „инженер-химик“. Има придобита професионална степен „екология и опазване на околната среда“.

През 2000 година започва като технолог в завода, като постепенно преминава през следващите в йерархията позиции - началник-смяна, ръководител-участък, експерт, за да достигне до директор на „Наука, Производство и Технологии“, който оглавява и в момента.

Борис, отбеляза 50-годишен юбилей и 25 години в завода. Какво запази в себе си и какво промени от онзи първи ден, когато стартира кариерата ти?

Семейството, приятелите, а и колегите, с които сме с по-дълъг стаж са тези, които могат да дадат най-точна оценка за промяната и допълнят това, което съм запазил и променил. Започнах в Таблетен 1, т.е. почти от най-ниското ниво в йерархията. Запазих в себе си позитивизма и енергията за работа, които имах още тогава. Промяната е свързана с увеличените отговорности и малкото време за себе си. Грижите са повече, но това са нормални неща. В първите години идеята ми бе да се доказвам, да бъда №1 и да спечеля доверието на хората. Исках да обединя колегите да бъдем най-добрите, защото конкуренцията в завода е голяма. Но с времето съм сериозно улегнал. Вече съм фокусиран повече към самите хора и обучението. От опита си, се убедих, че когато имаш правилните колеги, задачите и целите се постигат с лекота. Старая се да оставам на по-заден план, а напред да насърчавам по-младите. Трябва да видя следващите технолози, които гарантират че заводът ще продължи да бъде с експерти от най-високо ниво.

Нека да започнем от началото. Помниш ли първия ден, как се озова тук, какви мисли ти минаваха през главата тогава?

Спомням си, разбира се. Все пак това ми бе първата работа. Започнах като технолог. През цялото си следване бях наясно, че един ден ще се върна и ще работя в Дупница. Малко куриозно бе самото ми стартиране тук, защото тогава нямаше свободни работни позиции. При поредното ми ходене до завода, за да питам за работа, съвсем случайно покрай мен мина един от ръководителите и се спря. „Младежо, ти какъв си? За втори път те засичам да търсиш работа тук“, обърна се той, като ще ми позволите да не цитирам името му. Обясних му, той прояви интерес и вече в кабинета си ми заяви, че вече имали планове да дадат шанс на млади хора, които да принесат нови идеи, ентусиазъм, както и знания, защото в тези години модернизацията ставаше много бързо. Това ме амбицира още повече и …ето ме тук, сега. От тогава-насам много млади хора намериха своето място в завода, повечето от които все още са тук.

Какво бе най-голямото предизвикателство и притеснение, с които трябваше да се справяш тогава?

Най-голямото предизвикателство бе контактът с хората. Не всички могат да приемат моя начин на работа, поведение и манталитет. Усетих най-силно това предизвикателство когато започнах да ръководя екип. За мен е много важно да показвам, че всъщност всички сме равни в екипа, и че успехът се дължи на всеки един от колегите ми. Никога не съм се обръщал с: “Искам да направиш…“. Предпочитам: „Можеш ли да направиш…?“. Отношението не е важно, то е най-важното!

Как се управлява екип от хора с различни характери?

Тривиалният отговор е трудно. Но когато има ясно определени цели и визия, всички гледаме в една посока – тогава е лесно. Това е като да пътуваш до морето през нощта, и с фаровете си осветяват единия завой, после следващия, но спазваш пътя. Затова чрез съвместни срещи и разговори определяме общата посока и знаем какво ще се случи, за да не изгаснат образно казано – фаровете, по време на пътя. Има три управленски принципа. Първият е - ръководител взема решение и го свежда без право на обратна връзка. Втория принцип е, когато събира хората и те вземат решението. И третия принцип е да се съберем всички, да коментираме, да се чуят различни предложения и да се вземе общо решение. Разбира се, аз поемам и нося цялата отговорност.

Какви качества трябва да притежава добрият мениджър и до каква степен отговаряш на този образ?

Преди всичко трябва да бъде добър човек, да комуникира с уважителен и добронамерен тон с екипа си. За мен съвместната работа е въпрос на уважение и намиране на път към всеки един човек от екипа си. Добрият мениджърът винаги трябва да е зад своя екип, даже и да се налага да понесе негативи. Когато има приятелска атмосфера сред колегите, тогава идват добрите резултати. Работя и говоря с колегите си открито, честно, уважавам и оценявам всеки един от тях. И много важно – никога не си позволявам да давам оценка за работата на други хора и екипи. Това е моята гледна точка, а до каква степен отговарям на образа за добър мениджър – колегите могат да го кажат.

За тези 25 години – какво научи?

Научих се да бъда подреден и последователен. Да бъда принципен и отговорен, решителен и смел във вземането на решения. Много неща научих в завода. Тази работа ме направи това, което съм като личност и ме изгради като такъв. Другаде не бих работил.

В свободното си време се занимаваш с..?

Моите хобита. Обожавам музиката, свиря на китара и пиано. Само ще спомена, че имам цели 7 броя пиано у дома. Имам си мини-звукозаписно студио, защото си и композирам музика. Обожавам музиката. В къщи имам мини- фитнес-зала, където спортувам, за да се чувствам във форма. Обичам свободата и затова съм фен и на моторите. Другото ми хоби е риболовът. Приемам го като начин да се опиташ да надхитриш природата. Проблемът там е че водата е повече от рибите, и че рибите не искат да излязат от водата (Смее се). 

Какво „открадна“ от спорта, за да го приложиш в професията си?

Състезателния характер. Винаги трябва да се опиташ да спечелиш, да направиш всичко възможно. Смисълът на спорта е да победиш. Не се отказвам и пред трудностите, защото винаги има решение. Много хора униват, но спорта ти дава именно това – да гониш винаги подобрението.

Какво би казал на колегите си?

Ще се обърна най-напред към по-младите, които са на кръстопът в кариерното развитие. Към тези, които се колебаят дали да продължат с нас, и които не са сигурни дали това е правилното решение. Да запомнят това интервю, което е на човек, който от обикновен студент, със собствени усилия, с уважение към колегите и екипа си, е преминал през всички нива в завода. Когато се трудиш и показваш, нашият завод дава възможност за кариерно развитие. Целете се високо с нужното търпение и последователност, и преследвайте успехите. А към хората ми от екипа ще кажа само едно: „Благодаря ви, че сме едно цяло. За мен е гордост и чест да бъда един от вас“.